Мобилността се проведе в периода 02.05.22 – 06.05.22 в райнна на град Бургас, Приморско, Резово.
Участници от ПМГ „Акад. Боян Петканчин“ бяха Гергана Петрова -директор на гимназията, Велина Костова – старши учител по биология и здравно образование и шестима ученици – Димана Несторова 11д клас, Дуйгу Бейсим 11д клас, Христина Паталова 10в клас, Калина Петкова 9д клас, Ивета Цанкова 9д клас и Емилияна Бояджиева от 9д клас.
Групата пристигна в Бургас на 01.05.22г. г. и беше настанена в хотел Аква. Мястото беше комуникативно и с лесен достъп до предстоящите дейности.
Мобилността стартира на 02.05.22 г. сутринта. Участниците бяха от Португалия, Испания и България. Проведоха се следните дейности:
1 ден: Денят започна с посещение на Бургаски солници ,която е защитена местност в България. Намира се в землището на Бургас. С площ от 965,3 ха. 245 вида птици гнездят в езерото , 61 от които са включени в Червената книга в България.
Следобяд посетихме Атанасовско езеро. Това е езеро, разположено в границите на Бургас. То е част от Бургаския езерен комплекс. Езерото е крайбрежно и предлага голямо разнообразие на растителния и животинския свят, като част от тях са защитени от Закона за биологичното разнообразие и са световно застрашени. Атанасовското езеро е свързано чрез множество канали с Черно море, посредством които се отводнява. Общата площ на езерото е 7208,89 ха, с близо 9 км дължина и 4,3 км ширина, както 0,8 – 0,9 м дълбочина.[1] За опазване на редки и изчезващи в страната и в Европа, гнездящи прелетни и зимуващи птици е създаден поддържаният резерват „Атанасовско езеро“.
Денят приключи с посещение на Експозиционен център ,,Флора“,който се намира в морската градина на Бургас.
2 ден:
Музей на солта: Единственият музей в цяла Източна Европа. Намира се в град Поморие, на 20 км от Бургас. Посветен е на производството на сол чрез слънчево изпаряване на морската вода. В експозиционната зала са изложени снимки от началото на 20 в., както и копия на документи от 15 – 19 в., разказващи за производството и търговията със сол през периода. Списъкът с експонати включва традиционни инструменти, като дървени соларски колички, гребла и други. Експозицията предлага и видеофилми, посветени на добиването на сол.
Виа Понтика: Днес Виа Понтика е наименованието и на един от главни маршрути на миграция на птиците от Европа към Африка. Минава през територията на България — над Странджа и по бреговата ивица на Черно море. Този маршрут следват много видове грабливи, водолюбиви и пойни птици, измежду които 78% от всички бели щъркели и цялата популация на розов пеликан в Европа, както и изключително редките видове царски орел, египетски и белоглав лешояд.
Един от пунктовете по Виа Понтика, където мигриращите птици традиционно спират да почиват, а някои и остават да зимуват и гнездят, са Бургаските влажни зони.
Поморийско езеро: Поморийското езеро е крайбрежна лагуна, разположена северно от град Поморие. Езерото е отделено от морето с естествена пясъчна коса и изкуствена дига и само в южната си част има свързващ канал, чрез който се осъществява притока и оттока на морска вода.
Площта му е около 7 – 8,5 km2, дължината 5 – 6 km, ширината варира от 350 m на север до 1,6 km в средната част. Дълбочината му не надвишава 1,4 m, а солеността 60 – 80‰. Използва се за добив на сол (около 30000 т годишно) и лечебна кал.
Над езерото минава Виа Понтика – една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа. 269 различни вида птици са наблюдавани в района на влажната зона.
3 ден: Денят започна с посещение на защитена местност ,,Пода“ е блатна местност с оттока на Мандренското езеро към Черно море в землището на Бургас.
В нея са наблюдавани 273 вида птици, което я нарежда сред най-богатите в орнитологично отношение местности в Европа.
Мястото е съхранило огромно количество биоразнообразие, въпреки разположението си в административните граници на град Бургас:
161 таксона низши растения,
231 вида висши растения,
168 вида безгръбначни,
6 вида риби,
16 вида земноводни и влечуги,
273 вида птици,
18 вида бозайници.
Там се намира единствената по българското Черноморско крайбрежие смесена чаплова колония от бяла лопатарка, блестящ ибис, нощна, червена, сива, гривеста и малка бяла чапли. В самата защитена местност има три основни типа местообитания – хабитати със сладка вода, със солена вода и бракични водоеми, а през по-сухи години в защитената местност възникват и малки свръхсолени водоеми. Гнездящите в защитената територия видове са 46, като най-атрактивни са речните рибарки, малките бели и сивите чапли, големите корморани, белите лопатарки и блестящите ибиси, различните видове потапници и патици, тръстиковия блатар и много други. През зимните месеци местността привлича с хранителните си условия нирци, гмурци, звънарки, сиви патици, качулати потапници. В края на лятото могат да се наблюдават речни рибарки, дъждосвирци, брегобегачи, водобегачи, кокилобегачи, чайки, стридояди и други.
На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти, като лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино и лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, както и различни скални феномени, мочурища, блата и други.
Лиманът на река Ропотамо е една от основните туристически забележителности в резервата. В района на лимана реката е спокойна и дълбока. Бреговете са покрити с гъсти лонгозни гори, като между дърветата растат голям брой лиани. В по-плитките участъци, разположени близо до бреговете, както и в районите, където са се образували крайречни езера, растат водни лилии и блатна тръстика.
От особено значение за резервата е находището на морски пелин, което е разположено в резерват Ропотамо. Това е така, защото това е едно от най-големите находища на растението в България. Основните количества от това медицинско растение са разположени по десния бряг на река Ропотамо, близо до нейното устие. Над 100 вида растения, които се срещат на територията на резервата, присъстват в Червената книга на България.
В резервата се срещат 21 вида бозайници, от които 10 вида прилепи. Характерни са благороден елен, дива свиня, сърна, чакал, лисица, златка, видра. Птичето разнообразие е представено от над 260 вида. Тук е едно от малките гнездови находища в България на морски орел и полубеловрата мухоловка. Това е място за зимуване на различни видове чапли, патици, малък корморан и други. Земноводните са 23 вида като балканска чесновница. Влечугите са 9 вида. Срещат се шипобедрена, шипоопашата костенурка и обикновена блатна костенурка. Тук е единственото местообитание в страната на черноврата стрелушка. Срещат се леопардов смок, смок мишкар и водни змии. Рибите са над 50 вида като кавказко попче, брияна, кефал, атерина, бодливка и други.
Денят приключи с посещение на град Созо̀пол ,разположен в Югоизточна България на Черно море. Разположен е на няколко малки полуострова в южната част на Бургаския залив. Наследник е на гръцката колония Аполония и заедно с Несебър е един от най-старите български градове. От античността до XVII век Созопол е процъфтяващ търговски център. Той е известен като рибарски и винен център и заема важно място в търговията със зърно от Тракия.
4 ден: Денят започна с посещение на блато Аркутино, което е блато-лагуна в Бургаска област, община Приморско, на около 2,5 km северозападно от устието на река Ропотамо.
Блатото е част от резервата Ропотамо. От морето е отделено с пясъчни дюни, като на плажната ивица вирее пясъчна лилия. Плажът срещу блатото също се нарича Аркутино. Площта му е 62,2 ха, дълбоко е 0,5 м, солеността му е 0,2‰.
Само една част от водната площ на Аркутино е открита, останалата е покрита с гъста водна и блатна растителност, представена от различни видове водна леща, блатно кокиче, ежова главица, ръждавец. Тук се намира едно от най-богатите находища на бяла и жълта водна роза. Крайбрежните райони са покрити от тръстика. Блатото обитава рядка риба-джудже гамбузия. Аркутино е основната междинна спирка на птиците по прелетния път Виа Понтика. Тук гнездят редки видове птици.
Резерват ,,Вельов вир“ : Поддържаният резерват е с площ 13,6 ha. Отстои на 3,7 километра северозападно от гр. Приморско. Обявен е на 24 юли 1962 г. с цел опазване на голямо находище на бяла водна лилия, жълта водна лилия (бърдуче), блатно кокиче, лонгозна гора с преобладание на ясена.
5 ден: Обиколка на туристически маршрут: екопътека от с. Синеморец до залив Силистар .
На 5 км южно от село Синеморец по пътя за село Резово е отбивката за последния плаж преди границата с Турция.
Силистар е може би най-красивият залив по нашето Черноморие. Заради дълбокия залив водата почти винаги е спокойна, през лятото е топла и много чиста. Плажът е с дължина около 1 км и ширина около 50 м. и е покрит е със златист пясък.
Силистар е част от защитени зони „Странджа“ за опазване на дивите птици и природните местообитания. По дюните и скалите наоколо гнездят редки и защитени птици като скален орел, черен щъркел, гълъб хралупар и други.
Програмата ни приключи с посещение на с. Резово , село в Югоизточна България. Намира се в община Царево, област Бургас.
На юг е долината на река Резовска, с красиви скални образувания и множество бързеи, преминаващи в тихи речни участъци. Заливът е зимовище на водолюбиви птици. Могат да бъдат наблюдавани ловуващи в морето видри. По течението на реката минава границата с Турция.
*** *** ***
A link to the mobility program in English can be found here:
